Националният съвет и проблемите в Издателство „Братство“

Основател или наблюдател

* Финансовите проблеми в издателството продължават. Най-лошият вариант ще бъде, ако НС в новия състав продължи практиката на досегашния и наблюдава дали и как някой друг ще ги реши

Националният съвет на българското малцинство в досегашния състав, който преди три години от Скупщината на Сърбия пое основателските права върху Издателство „Братство“, не задвижи съдебна процедура срещу Министерството на културата на Сърбия, т.е. държавата, затова, че миналата година отказа да съфинансира списанията „Другарче“ и „Мост“ и книгоиздателската дейност. По тоя начин той не реализира собственото си решение от март тази година. - Не задвижихме съдебно дело, защото времето се разтака, последваха подготовки, а след това и избори за нов състав на Националния съвет, казва накратко секретарят на съвета Николайча Манов. Преди НС да вземе въпросното решение и защитникът на гражданите на Сърбия Саша Янкович застана на становище, че с прекратяване на финансирането на изданията е нарушена Конституцията на Сърбия, в която се повелява, че „придобитите малцинствени права не могат да се понижават“. Освен становището на защитника на гражданите не съществуват други официални преценки дали лани министерството е имало основание да съкрати финансовите средства на издателството от около 30 милиона динара на 7,5. Няма ги и когато става дума за това как НС досега изпълняваше основателските си задължения. Осведомените обаче казват, че „сътрудничеството“ между представителите на съвета и на министерството било кратко и малцинството и издателството станали колатерална щета, когато се охладили отношенията им. Не веднъж и работещите в издателството се оплакаха, че имат горчив опит от съвета: когато той превзе основателските права върху институцията, неговите представители не подписаха никакъв документ с предишния й основател, т.е. с министерството за по-нататъшните си взаимни права и задължения, а формираха нова фирма(!), с която все досега не подписаха никакъв документ за взаимозадълженията си. Получи се, че поради липса на пари за работа на ведомството, основателят му отпуска дарения (!). От близо 10 милиона динара, колкото са годишните приходи на НС от държавата, миналата година той му даде 1,5 милиона динара и още толкова през първото полугодие на тази. Финансовите проблеми в издателството продължават. Тази година министерството отпусна 7,5 милиона динара за съфинансиране на вестник „Братство“, за Мост" само 200 хиляди, колкото и за „Другарче“, а за книгоиздателската дейност - 185 хиляди динара. Че тези средства са (не)достатъчни за нормална работа показват и следните данни: изданията останаха без външни сътрудници, някои запланувани мероприятия останаха нереализирани, заплатите на 17-те заети, които почти една година бяха минимални, за юли и август възлизат средно на 25 660 динара, а пари има само за още една заплата. Имайки предвид нерешените проблеми, новият състав на НС, учреден на 3 юли, се намира пред сериозни предизвикателства. Налага се в договор с държавата, т.е. министерството да подсигури финансови средства за нормална работа на всички редакции или пък да съкрати някои издания и да осведоми малцинството, че „досега е ползвало по-големи права, отколкото му позволяват законите и Конституцията“. След казаното вероятно всеки ще си има своя истина. Най-лошият вариант е, ако новият НС продължи практиката на досегашния и наблюдава как и дали някой ще избави издателството от кризата. В този случай ще се наложи деликатният въпрос: как този малцинствен парламент, който не можа да реши проблемите в едно ведомство, ще бъде основател на други и ще опазва националната идентичност на българите в Сърбия.

 

НС в досегашния състав не само, че не поиска съдебна защита за нарушените права на малцинството в областта на информирането и културата, но не анулира и решението си. Затова сега се налага въпроса с каква цел и за чия употреба то беше взето - за нашата или за международната общественост, или пък да прехвърли горещия картоф в ръцете на членовете на новия съвет.

Васко Божилов

В основното училище в Иваново

Българите все повече съхраняват своя дух и култура

Ръководствата на Местната общост и на Основното училище „Моша Пияде“ в Иваново отново успяха да се преборят с бюрокрацията и да получат разрешение от Регионалния инспекторат по образование за самостоятелни паралелки в долните класове, в които да се изучават езиците на националнитемалцинства – на българите и на унгарците. Основното училище в Иваново за първи път създаде условия за изучаване на български език през септември 2007 г. Тогава директорката му г-жа Саня Симич, която е сред кандидатите за най-ефективен европейски ръководител, превърна желанието на местното българско малцинство в реалност – и вече се изучава майчиният български език. Преди това тя от сръбското просветно министерство „извоюва“ разрешение за български език в училището. Сега основното училище в Иваново е първото и единствено държавно училище във Войводина, в което български език се изучава като избираем предмет. В края на тази учебна година училището ще издаде официален документ от просветното министерство на Сърбия за получени знания и опит и за издържан изпит по български език с елементи на национална култура, а оценката ще бъде вписана в свидетелството за завършено основно образование. Училището, което е бенефициент по Националната програма „Роден език и култура зад граница”, която се организира, провежда и контролира от МОМН на България, установи сътрудничество с много институции в Сърбия и България. От българска страна партньори са му МОМН, ДАБЧ, ДИПКУ-Варна, българското посолство в Белград, а на местна почва сътрудничи с Община Панчево, Дружеството за националните малцинства в Панчево, Дружеството за сръбско- българско сътрудничество в Смедерево, Дружеството за български език в Нови Сад, Филологическия факултет в Белград, Националния съвет на българите в Сърбия и т.н. За резултатите от обучението по български език в училището пишат местните списания „Добошар“ и „Основац“, вестниците „Братство”, „Панчевац”, „Банатски вести”, а бяха излъчвани и емисии по ТВ Панчево и РТС. Многобройни са успехите на децата от Иваново, които вървят по трънливия, но благороден път на своите бащи и деди – да запазят и съхранят българския дух в себе си и в селото. За успехите на учениците от българската паралелка в училището свидетелстват и следните награди: - Престижната награда на VІІІ Международен фолклорен фестивал през 2007 г. в Пефкохори, Гърция; - Първа награда наМеждународния конкурс през 2008 г. в Каварна; - Първа награда, спечелена от Петър Марков на конкурса за ученическо есе, организиран от посолството на България в Белград и МВнР през 2008 г.; - Трета награда за ученическо съчинение, спечелена от Борис Василчин в конкурса „Стефан Гечев”, организиран от ДАБЧ през 2009 г.; - Първа награда на Третия международен фолклорен фестивал в Смедерево, спечелена от Марко Чокан през март 2010 г.; - Трета награда, спечелена от Виктор Василчин на Олимпиада по български език в Димитровград през 2010 г. - Грамотите на осемте ученици за участие в републиканско първенство по български език в Димитровград; „Децата от училището издават свое списание „Основац”, което се печата във в. „Панчевац” и в което те с ентусиазъм публикуват своите творби по български език и изобразително изкуство“, казва кметът на селото Йосиф Василчин, който е главен редактор на сп. „Добошар”, професионален фотограф във в. „Панчевац” и член на Националния съвет на българите в Сърбия. Той активно съдейства за издигане престижа на училището и за провеждане на курлтурно-фолклорни срещи и мероприятия и за отбелязване на знаменателни събития и тържества.

 

Със съдействието на българския министър без портфейл Божидар Димитров за първи път ще бъдат отпечатани двуезичен буквар и читанка на съвременен български език и на български павликянски език. Автор на павликянските страници на буквара и читанката е известният Аугустин Калапиш.

Огнян Цветков

Защо босилеградчани купуват най-скъпо месо в Сърбия?

Месарите купуват евтино, продават скъпо

Мнозина босилеградчани твърдят, че е апсурдно цените на месото в босилеградските месарници да бъдат най-високи в Сърбия, когато се има предвид, че изкупните цени на едрия добитък в общината са изключително низки. И докато собствениците на двата босилеградски магазина за месо за един килограм теле живо тегло предлагат на селяните от 1,5 до 1,8 евро, цената на един килограм обезкостено телешко месо в техните магазини струва 560 динара. Същевременно цената на килограм телешко месо във вътрешността на Сърбия е около 400 динара, а на тази цена телешкото месо се продава и в България, заради което босилеградчани не рядко отиват да си купуват месо в съседния Кюстендил. Гражданите недоволстват и смятат, че високите цени са резултат на липсата на “здрава” конкуренция. Но и собствениците на месарниците имат свои оправдания за високите цени. - За разлика от месните магазини в Сърбия, в които се продава юнешко и месо от по-стари добичета, ние тук продаваме единствено телешко месо, което е много покачествено и затова и цената му е по-висока, казва Драган Пенев, собственик на месарницата “Вектор”. От друга страна ние имаме много по-малък оборот, а много повече разходи, отколкото наши колеги в по-големите градове. Тъй като в Босилеград няма кланица и специализирана ветеринарна служба за контрол на месото, принудени сме добичетата, които изкупим, да караме в Лесковац. Той изтъква, че се очаква през есента във вътрешността на Сърбия да поскъпне месото, обаче те не планирали да повишават цените. Животновъдите в общината са принудени да продават добитъка си на изключително низка цена, което е резултат на липсата на организиран пазар за покупко-продажба. Матрапази от различни краища кръстосват по-високите планински села, на животновъдите предлагат низки изкупни цени, а вместо на кантар, добитъка измерват с ленти и с други нелегални пособия. - Понеже няма легална търговия с добитък, ние, животновъдите от по-високите планински села, винаги се опасяваме дали ще можем да продадем добитъка си, казва Раде Миланов от Църнощица. Не сме в положение да избираме и често сме принудени да продаваме добитъка на матрапази, при условия, които те сами определят, добавя той.

П.Л.Р.