|
В Бачки Петровац представен документален
филм на РТ Цариброд
"Колоездачно-алпинистка експедиция
Словакия"
* Промовирана идеята за отворени граници
в Европа.
В рамките на мероприятието „Словашки
народни тържества“ и в присъствие на
множество видни обществени личности и
представители на посолството на
Република Словакия в Белград във
войводинския град Бачки Петровац,
населен главно със словаци, неотдавна бе
представен документалният филм „Колоездачноалпинистка
експедиция Словакия 2009", продукция на
РТ Цариброд. Tворбата говори за
експедицията, която покори най-високия
връх в тази страна - Герлаховски щит (2655 м).
Автори на филма са главният и отговорен
редактор в РТ Цариброд Петър Виденов и
операторът и монтажист в медията Славиша
Миланов. Пред вестника ни те казаха, че
въобще не е било лесно да се изготви един
такъв филм. - Общуването с приятелите в
Словакия, обиколката на много прекрасни
градове и културно-исторически паметнци,
села и планински туристически места е
нещо незабравимо. Всичко това е
превърнато в едночасов документален филм,
в който е представен не само вълнуващият
маршрут на експедицията, но и
забележителностите на тази европейска
страна. Важно е и сприятеляването на
колоездачите от три града в Сърбия -
Крупан, Димитровград и Бачки Петровац,
които са представители на три народа -
сръбския, българския и словашкия. Освен
Словакия имахме възможност да посетим и
Унгария и Австрия, специално прекрасната
Виена, изтъкна Виденов. Идейните творци
на спортната авантюра са колоздачите-
планинари Душан Жигич и Бранко Петрович
от Крупан, които през изминалите няколко
години покориха най-високите върхове в
Сърбия, както и в страните в обкръжението.
При покоряването на Герлаховски щит към
тях се присъединила и димитровградската
колоездачка Мая Бойкова. Водач на
експедицията бил Златко Блажевич, словак
от бившитеюгославски простори, който
днес живее в едно място недалеч от
Братислава. Организатор на експедицията
е Община Крупан със съдействието на
Община Бачки Петровац и с помощта на
словашката агенция за международно
развойно сътрудничество „Slovak Aid“,
посолството на Република Словакия в
Белград и посолството на Република
Сърбия в Братислава. Основната й цел е
била свързване на повече народи и страни
и промовиране на идеята за отворени
граници в Европа. Членовете на
експедицията пред Словашкия народен
театър в Братислава
Б. Д.
В с. Височки Одоровци
Инициатива за възстановяване на църквата
„Св. Йоан Кръстител“
В с. Височки Одоровци неотдавна бе
формиран Инициативен комитет за
възстановяване на местната църква „Св.
Йоан Кръстител“, която е построена преди
повече от 100 години. За председател на
комитета е избран Новица Игов.
Междувременно бе проведена акция за
почистване на църковния двор, в която се
включиха 10-ина души. Според
предварителните планове за
възстановяване на храма ще са нужни около
250 хиляди динара. От дарения на настоящи и
някогашни жители на селото досега са
събрани над 80 хиляди. Очаква се финансова
помощ от органите на местното
самоуправление, както и от
Министерството на вероизповеданията на
Сърбия.
Б. Д.
Нашите села: Милевци (3)
Преди 103 години имали, сега нямат училище
От няколко селяни узнах, че първото
училище в Милевци е отворено през 1907
година в къщата на Цоне в махала Село.
Преди това милевски деца учили в
съседното село Груинци, където имало
училище още преди освобождението от
турците. През 1920 г. милевчани построили
училищна сграда, в която техните деца
учили до 1935 г., когато е построено ново,
планово училище. Преди 15 години обаче
милевското училище е затворено поради
липса на ученици.
Когато посетих селото, забелязах, че
училищната сграда е в добро състояние.
Председателят на Местната общност Васил
Стоименов казва, че училището е
ремонтирано от селяните и сега изглежда
като ново. В него се провеждат събрания,
културно- забавни и други манифестации,
но винаги е чисто и подредено. От 1907 до 1920
година, когато село Милевци още било в
рамките на Майка България, учителите били
българи, но техните имена не са запомнени.
В периода от 1920 до 1941 г., когато
Босилеградският край бил поробен от
Кралство Югославия, тук са изпращани
учители от Сърбия и Черна гора, които
учили милевските деца на сръбски език.
Тогава в Милевци учителствали Тихомир
Проданович, Таса Алексич, Михайло Томич,
Радослав Бъркич и Йоцо от Крагуевац. От 1941
г., когато Босилеградско отново било в
рамките на Царство България, учителите
идвали от Кюстендилско и други места.
Крум Стойков, Стойне и Вера Банкини и
други учители учили милевските деца на
майчин български език.Ислед 1944 г., когато
Босилеградският край отново бил предаден
на Югославия, обучението в училището е
провеждано на майчин език. В периода след
Втората световна война тук са
учителствали Иван Андонов от Босилеград,
Винка Петрова от Райчиловци, Симеон
Игнятов от Църнощица, Харалампи Иванов от
Райчиловци, Мария Чипева от Босилеград,
Любен Димитров от Доганица, Борис
Стоилков от Долно Тлъмино, който изкарал
в Милевци над 25 учебни години, Стоян
Василев от Горна Лисина, Драган Петков от
Долна Любата и накрая милевчанинът Иван
Мицов. Както и от останалите
босилеградски села, така и от Милевци са
излезли голям брой хора, които са
завършили средно, полувисше и висше
образование. Тук ще споменем милевчаните,
завършили за учители, преподаватели и
професори, както и висшистите с други
специалности. Учители: Круна А. Дойчинова,
Виолета С. Георгиева и Бонка К. Пенева.
Преподаватели с полувисша педагогическа
подготовка по различни предмети: Вене П.
Стоименов, Борис С. Стоичков и Евтим Х.
Миленов (история и география), Зорица Р.
Иванова (руски език), Стойне М. Петров и
Невена П. Георгиева (руски и македонски),
Васил Б. Стоименов (македонски и сръбски),
Невена В. Стойчева (френски), Иван П.
Стойчев, Александър И. Величков и
Александър П. Глигоров (биология и химия),
Асен С. Димитров, Надежда А. Стаменова,
Станко В. Ивков и Борка Р. Дойчинова (физика
и ОТО), Асен С. Стоименов (математика и
физика), Иван С. Глигоров, Пене Б. Стефанов,
Станко К. Дончев и Дойчин Б. Стефанов (техническо
образование). Преподаватели със завършен
факултет (професори): Станиша В. Стойнев (математика),
Гоне П. Григоров (химия), Ранча К. Пенева (философия),
Елица В. Стоименова (география), Дафинка К.
Стефанова (история), м-р Валентина Д.
Величкова (физика), Димитър С. Величков (история
и география) и Миле Е. Миленов (физкултура).
С висше образование по разни
специалности са и милевчаните: Занко
Стоименов и Васил Арсов (юристи), Асен
Добренов и Владимир Глигоров (строителни
инженери), Надежда Арсова и Елка Петрова (икономисти),
Ивайло Стоименов и Ратко Димитров (машинни
инженери), Гоне Арсов (агроном), Любен
Стаменов (лесовъден инженер), Стефан
Тодоров (геодет), Янка Тодорова и Снежана
Владимирова (специалисти по информатика),
Иван С. Симеонов и Минко Стаменов (офицери).
Тъй като много милевчани са се изселили в
България, Сърбия и други европейски и
въневропейски страни, трудно е да се
съберат пълни сведения за образованите
хора от това село. Затова моля
неспоменатите полувисшисти и висшисти от
Милевци да приемат моето извинение.
- Продължава -
Богослав ЯНЕВ
|
