50 ГОДИНИ ИЗДАТЕЛСТВО „БРАТСТВО”

Вместо юбилей - борба за оцеляване

      Своята четиридесетогодишнина „Братство” отпразнува в тежки обстоятелства, когато в страната все още не бяха утихнали тътнежите от бомбите на НАТО, с надежда, че полувековния юбилей ще дочака в по-добри времена. Е, наистина след това имаше и по-добри времена, но единствената стопроцентово малцинствена институция, устояла на бурите на времето, сега на фона (и под претекст) на „световната икономическа криза”, е изправена пред закриване. Тази година вестник „Братство“навършва 50-години съществуване. Юбилей, но какъв? Не мога да не припомня за ентусиазъма, с който посрещнахме тази юбилейна година и помпозните заглавия на първата страница от тип: ПОЛОВИН ВЕК СЪЩЕСТВУВАНЕ, ЮБИЛЕЙ ЗА РЕСПЕКТ, ПО БЛИЗКО ДО ЧИТАТЕЛИТЕ... Според приетата програма за работа сформиран бе съвет за организиране на централно тържество, бяха запланувани редица мероприятия, започна подготвяне на монография, даже бяха обезпечени и финансови средства ... После нещо се обърка!?

      Меките реакции в общините, където в мнозинство или в значителен брой живеят българи, относно спирането на изданията създават впечатление, че най-важните фактори на политическия и културен живот не осъзнават значението на Издателство „Братство” за българското малцинство в Сърбия, като свързващ фактор на нашето териториално разпокъсано малцинство. Основано преди пет десетилетия и надживяло разни „тоталитаризми“ и „демокрации“, то се оказа пред закриване и то сега когато „Сърбия има демократична власт“, която, „понеже е тръгнала по европейския път“, обезпечава на малцинствата „права, дори по-големи от европейските стандарти“ и всичко това в момента, когато „отношенията с България са на най-високо равнище“ (при подобни обстоятелства на затопляне на отношенията между бивша социалистическа Югославия и СССР бе закрит и „Глас на българите”).

     Българите в Сърбия са изправени пред постоянна редукция на малцинствените им права. Изявленията на представителите на Министерството на културата на Сърбия, че са готови да изпълнят своите законови задължения, в смисъл обезпечаване информирането на българското малцинство на майчин език, меко казано, са лицемерни, имайки предвид, че до ден днешен министърът на културата не подписа какъвто и да е договор за съфинансиране. Предложени бяха досега четири версии, от които всяка следваща бе по-неблагоприятна за Издателството. Директорът на „Братство“ бе принуден да ги подпише без оглед на факта, че предложените средства не са достатъчни за нормално функциониране на ведомството. Последната версия на договора даже предлага финансиране до края на юни, но и тези мизерни средства все още са само обещание. Втората половина на годината е висяща.

     Свито под бремето на неизплатените заплати на 19 заети, на непогасените дългове към доставчиците и печатарите, Издателството се оказа много трудна финансова ситуация. Още повече, че за съкращаването на заетите от 19 на 8, колкото е готово да финансира министерството, са нужни допълнителни средства за социални обезщетения на тези които останат без работа. Не е ясно кой ще подсигури (чети: никой не иска да ги подсигури) средства за тази цел, за да може Издателството да се трансформира и да продължи да съществува макар вестник „Братство“. От сегашна гледна точка става ясно, че поемайки основателските права, задълженията и 19-те заети на довчерашното държавно Издателство, Националният съвет на българите попадна в капан. Без ясен договор с държавата за по-нататъшното финансиране на Издателството, Националният съвет си върза тежък камък на шията, който не е в състояние да носи без сериозна и стабилна финансова подкрепа. Необходими са спешни мерки преди да започнат годишните почивки. Понеже с протакането на сегашното състояние Издателство „Братство” все повече прилича на потъващ кораб (без спасителни лодки за пасажерите), който застрашава да потегли в дълбините и основателя.

     Ако нищо не се предприеме да се промени сегашното положение, става ясно, че някой се опитва да ни принуди сами да закрием Издателството. Начинът е доста ефикасен - просто спираш парите, а в момента има и универсално оправдание - „световната финансова криза”. Нищо че не се спазват Конституцията и законите, гарантиращи правата на малцинствата. Кой изобщо е писал тези закони?!

 Воислав Божилов, и.д. гл. редактор